Известен с лаконичния си авторски стил и изящното присъствие на тънък хумор, Аки Каурисмаки е сред творците в киното, които винаги приковават вниманието на публиката
Роден във финландския град Ориматила през 1957 година, той се увлича по седмото изкуство покрай брат си Мика, с когото първоначално работят съвместно. С него Аки Каурисмаки снима документалния филм „Пътуване около Сайми” и заедно създават продуцентската компания „Villealfa”. Днес имената на братята Каурисмаки са синоним на съвременното финландско кино.
Самият Аки Каурисмаки не е завършил кино училище. Работи като пощальон, келнер, мияч на чинии, журналист, кинокритик и както той сам казва: „лутането из професиите ми донесе доста материал за киноистории“. Това вероятно обяснява и факта, че главни герои във филмите на Каурисмаки най-често са аутсайдерите в обществото - боклукчии, безперспективни работници, безработни, неразбрани интелектуалци ...
Аки Каурисмаки дебютира самостоятелно като режисьор в игралното кино през 1983 година с „Престъпление и наказание” – адаптация по романа на Достоевски, в която главният герой, работник в кланица в съвременния Хелзинки, убива човек за пари и е принуден да живее с последствията от деянието си... След това със завидно постоянство Каурисмаки снима по един филм почти всяка година, без да прави никакви компромиси с качеството. Така се появяват „Сенки в рая” (Varjoja paratiisisa) (1986), „Хамлет се впуска в бизнеса” (Hamlet Liikemaailmassa) (1987), „Ариел” (Ariel) (1988), „Ленинградските каубои в Америка” (Leningrad Cowboys Go America) (1989), с който идва и световната му известност, „Момичето от фабриката за кибрит” (Tultikkutehtaan tytto) (1989), заснетият в Лондон „Наех наемен убиец” (I Hired a Contract Killer) (1990), „Бохеми” (La Vie de boheme) (1992), „Пази шалчето си, Татяна” (Pida huivista kinni, Tatjana) (1994), „Тоталното балалайка шоу” (Total Balalaika Show) (1994), „Плаващи облаци” (Kauas pilvet karkaavat) (1996), „Юха” (Juha) (1999).
Освен брат му, върху стила на Аки Каурисмаки, отличаващ се със сдържана актьорска игра и изчистено кинематографично повествование, повлияват също и режисьори като Жан-Пиер Мелвил, Райнер Вернер Фасбиндер и Робер Бресон. „Почитател съм на Бресон... за мен той е Бог! Неговият начин да разказва истории е уникално прост и в същото време гениален”, споделя Аки Каурисмаки.
През 2002 година финландският майстор на киното допълва филмографията си с „Мъжът без минало”. „Съчетавайки драматичната траектория на класическите мелодрами с обичайно незабележимия, забавен стил на финландския режисьор, този филм е малък в комерсиален аспект, но е невероятно приятна, великолепно изпипана творба, която ще разшири кръга от верни почитатели на Каурисмаки“, пише в ревюто си за филма „Variety“. И докато „Мъжът без минало“ започва да подрежда наново своя живот в повествованието на филма, изящната и впечатляваща кинотворба на Каурисмаки подрежда едно след друго признанията за своя създател - Голямата награда на журито в Кан, наградата на критиката за филм на годината, както и номинация за чуждоезичен „Оскар“. През 2006 година „Светлини в здрача“ приключва трилогията на Каурисмаки „за безработицата” („Плаващи облаци” и „Мъжът без минало”) и премиерата му също е в конкурсната програма в Кан.
В „Хавър” (номинация за „Златна палма“ и наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан 2011) финландският режисьор пресъздава поредна завладяваща история. Сюжетът разказва за бивш писател и известен бохем, оттеглил се доброволно в изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Погребал мечтите си за литературен успех, той живее щастливо като ваксаджия, но неочаквано съдбата му изпраща малолетен бежанец от Африка...
„Европейското кино не е обръщало до момента специално внимание на задълбочаващата се финансова, политическа и най-вече морална криза, която доведе до все още неразрешения проблем с бежанците – тези, които се опитват да започнат нов живот в страните от Европейския съюз, и непоследователното и често пренебрежително отношение към тях. Аз не съм открил решение на проблема, но въпреки това исках да го засегна в своя нереалистичен филм…” казва Аки Каурисмаки, като продължава тази тема и в „Другата страна на надеждата“ („Сребърна мечка“ за режисура в Берлин през 2017 г.), вторият филм от замислената от него трилогия, посветена на пристанищни градове.
„Както е казал Достоевски – „Наблюдвайте хората”. Така ще ги опознаете и разберете по-добре. Аз съм просто нравствен човек, не съм моралист, и не намирам никакъв смисъл да снимам филми без нравствено послание...“, обобщава мисията на своето изкуство Каурисмаки и продължава – „Бихте искали вашите послания да бъдат разбрани от хората? Тогава опитайте да създадете филм за международната публика – това е най-добрият начин всеки да види през очите ви света, в който живеем“.
* * *
Ретроспективата на Аки Каурисмаки се организира в партньорство с Финланската филмова фондация и Посолството на Финландия в България.
В допълнение на прожекциите, които ще бъдат в Дома на киното от началото на март, ще бъдат организирани СПЕЦИАЛНА ИЗЛОЖБА С ФОТОГРАФИИ, свързани с филмите на Каурисмаки, В ГАЛЕРИЯ „СИНТЕЗИС“, както и изложба с оригинални плакати на филмите на режисьора – във фоайето на Дома на киното.