10
Mar
2017

Онлайн фестивален вестник - брой 1

<!--[CDATA[2017 Archive Feed]]-->
София Филм Фест е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г.


Цветовете на хамелеона“ - за свободата и спомените

Toва е документален разказ за живота на Хавиер, който на много ранна възраст става жертва на чилийските тайни служби.Те решават,че е идеален заексперимент, който комбинира сложни техники, манипулация, шпионаж и още много други.Списъкът е дълъг… Когато службите се опитват да го превърнат в тяхното тайно оръжие, той някак успява да избяга в Източен Берлин. Сега Хавиер е на 60, но все така трудно говори за миналото. Всекидневна борба е за човек с толкова тежко миналода не мисли заслучилото се,за мъчителните спомени. Не вярва, че ще дойде следващият ден или че е възможно да види семейството си отново. Хавиер си спомня как са го научили да убива с оръжие и без него… Сега Хавиер е оператор, който работи в най-опасните военни зони в света.

Казват, че адреналина действа като наркотик... „Цветовете на хамелеона“ е един социален филм за човек, попаднал в една безумно тежка ситуация и колко сила му е била необходима, за да успее да сесправи. Един филм за дългата битка за свобода…. Документалните филми на Андрес Люберт са участвали в над 130 международни фестивала в 20 държави и са спечелили 19 награди. Той разказва истории, които са изключително социални, истински и разтърсващи.
Милениум галата и „Цветовете на хамелеона“ са днес, 10 март в Дома на киното от 18:30 часа. Филмът ще бъде представен от Златина Русева

Изборът на фестивала „Милениум“
за 21-вия София Филм Фест

Фестивалът за документално кино „Милениум“ (Брюксел), посветен на целите на хилядолетието и организиран от един от най-изявените ни режисьори-документалисти Златина Русева и продуцента Любомир Георгиев, традиционно гостува на София Филм Фест, като тази година галата му е част от програмата „Фокус Белгия“. „Милениум“, който тази година е разположен във времето непосредствено след основната програма на София Филм Фест (от 24 март до 2 април), ще сподели един от основните филми в конкурсната си програма – „Цветовете на хамелеона“ на младия белгийски режисьор Андрес Люберт (да не се бърка с игралния филм „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов по романа „Цинкограф“ на Владислав Тодоров – тук също в основата е история за вербуване, само че рамката е чилийско-източногерманска – б.а.).

Ето какво ни разказва за него фестивалният директор Златина Русева:

Когато получих филма, погледнах първоначално дори с малко недоверие, защото се познаваме с режисьора, бях една година в журито на неговия фестивал в Антверпен – той е едно младо момче, за фестивала работеха неговите родители. Всички те бяха много симпатични хора, но първоначалното ми впечатление беше за малък фамилен фестивал. Но в момента, в който видях филма, за мен това беше едно откритие, един шок… Филмът се оказа една много силна семейна история – историята на един баща, който на 21-годишна възраст всъщност е вербуван от тайните служби. Няма да разказвам всичко, през което той е минал, но в един момент синът му тръгва да търси истината. И това е най-силната история, която съм гледала, за връзката между син и баща, които търсят истината.

Две са геополитическите опорни точки в този филм – Чили и Източна Германия.

Мисля, че първо това е филм, който има една много общочовешка стойност, но също така е изключително важен за тук, за нашите страни. Защото нещата във филма, които засягат Чили, в някаква степен засягат и тоталитарния режим в България, и мисля, че това е нещо, което и други хора са преживели и което дори сега се случва в други части по света. Това е един въпрос към нас самите, към поведението на човека, към избора на човека… Аз искам да видя и толкова силен български филм, който ще се върне и ще разкаже по такъв начин и за нашата история.

Какво ще откроите на тазгодишното девето издание на „Милениум“?

Има три много сериозни теми – едната е всичко е с уеб-действителността, общо седем филми, които разглеждат различните страни на мрежите по света и тяхната мощ. Имаме и една много сериозна програма за т.нар. „поколение Y” и третата тема е свързана с глобализацията, роботизацията и света, в който ние ще трябва да се реализираме утре. В програмата си ние търсим развитието, процесите, причините и следствията на нещата. Има един филм за млад германец от еврейски произход, който приема исляма и се радикализира. И режисьорът на филма, който е брат на героя, успява поне донякъде да го изведе от радикализацията. И съм много щастлива, че имаме и две български участия – „Пощальонът“ на Тонислав Христов, който беше в „Сънданс“ (той е в международната ни състезателна програма) и „Пустиняци“ на Цветан Драгнев (в програмата ни Vision), великолепен филм, истинско откритие. Можете да гледате и в рамките на СФФ.

А вашия следващ документален филм?

Той ще бъде завършен в рамките на годината и вече има заявки за участие в международни фестивали. Той е за срещата на два кораба – единият с виртуозни музиканти в наши дни (с кадри от двете издания на фестивала „Срещу течението“), а другият – от времето на Втората световна война. Идеята е, че водата има памет и тази памет се събужда от хубавата музика. Този филм е и за повтаряемостта в историята и за това, че трябва да имаме съзнанието за нея и да внимаваме.

Филмът „Цветовете на хамелеона“ на Андрес Люберт може да бъде гледан днес, 10 март от 18:30 в Дома на киното или на 11 март от 18:00 в Euro Cinema

„Пеле: Раждането на една легенда“

Неподправен биографичен филм за Краля на футбола или една силно емоционална бразилска история за момче, започнало с лъскане на обувки и стигнало до там целия свят да знае кой е Пеле! Филмът обхваща времето от момента на раждането и стига до 1283- я гол в кариерата на Едсон Аранчис до Наскимиенто. Роден в град Трес Корасойнс (на български Три сърца) в щата Минас Жераис, Бразилия, където по това време прокарват електричество, Пеле получава името си в чест на изобретателя на крушката Томас Едисън. Две грешки, допуснати в кръщелното му свидетелство, остават завинаги част от него - едната, че е записан Едсон, а другата, че рождената му дата е написана с два дни по-рано - 21 октомври 1940г. Това по никакъв начин не оставя негативен отпечатък в живота на легендата на бразилския и световен футбол, а точно обратно - съпътства го, редом с успехите в кариерата му. Разказ за отминалите футболни времена, история за упоритост, запомнящи се кадри от исторически моменти в живота на Пеле, 107 минути, които могат да бъдат част от самите вас, да ви вдъхновят да се замислите, че стига да искате нещо, няма защитник или житейска пречка, които да ви спрат.
Гледайте „Пеле: Раждането на една легенда“ днес, 10 март от 19:00 в Cine Grand Park Centre, на 12 март от 21:00 в Кино Арена Делукс Bulgaria Mall или на някоя от следващите прожекции, част от 21-вия София Филм Фест.

За житейският път на „Лунна светлина”

Нежна и поетична история за живота на един афроамериканец, проследена в трите най-важни етапа от неговото съзряване – момче, тийнейджър и млад мъж. Ролите на главния герой са изиграни от трима различни, талантливи актьори. Сценарият е дело на режисьора Бари Дженкинс, вдъхновен от пиесата на Таръл Макрейни "Moonlight Black Boys Look Blue". Действието се развива в гетата на Маями, където момче на име Шайрон се сблъсква с трудностите на живота от ранна детска възраст. В училище става обект на постоянни нападки и подигравки, а у дома трябва да се бори с проблемите на наркозависимата си майка. Не след дълго Шайрон осъзнава, че се е влюбил безпаметно в най-добрия си приятел. Може ли да приеме сексуалността си и какви ще са последствията от това? Единствено красивата лунна светлина ще очертае ярък път към отговорите на всички екзистенциални въпроси. Това обаче, не е поредната „тийн драма“ за несподелена любов, а отзвук на теми, които често се пренебрегват и омаловажават.
В свят, изпълнен ежедневно с насилие, момчето все пак намира опора в лицето на местен дилър на име Хуан. Режисьорът Бари Дженкинс решава да промени клиширания образ на наркодилърите, като превръща Хуан в спасение за Шайрон. Сценаристът създава невероятен филмов шедьовър за житейския път, който ни откроява като уникални личности; за незаменимите хора, които са изиграли най-важните роли в живота ни и са ни подарили най-истинското чувство – любов.
Гледайте филма „Лунна светлина” днес, 10 март от 19:00 в Кино Арена Делукс Bulgaria Mall, на 11 март от 20:30 в кино Одеон или на някоя от следващите прожекции, част от 21-вия София Филм Фест.

Моето сърце е октопод – видеоарт приключение на брега на Черното море
 

Нено Белчев е известен с проектите си в областта на видеоарта, инсталацията, скулптурата, пърформанса и новите медии, както и като независим куратор. Той е и един от основателите на варненския фестивал за видеоарт „Видеохолика“. С „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“ Белчев прекрачва границата между видеоарта и киното. Игривият експеримент представя измислената история на иначе реалния художник Белчо Белчев, видяна, нарисувана, изкоментирана и шеговито изкривена през очите на собствения му син.

Разказът не следва проста линия, случките във филма са по-скоро поводи за коментари и вметки, скачат от тема на тема и могат да бъдат възприемани в такъв ред, какъвто зрителят предпочита. В този смисъл „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“ е съвсем литературен, той е по-скоро текст, отколкото филм, а препратките и иронията са основния му двигател. 
Визуално „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“ е все така привидно несериозен и игрив. Нено Белчев добавя рисунки върху заснетите кадри и създава отделна хумористична линия в монтажа. Крайният резултат е далеч от реализма, търсен в киното, но с лекотата си и със свойството си, уж несериозно, да изследва теми като успеха в изкуството, оцеляването в прехода и отношенията бащи -деца със сигурност ще забавлява всеки, запознат с езика на видеоарта.
Гледайте „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“ САМО НА 11 март от 20:15 във Френски институт - кино „Славейков“

Тази година, в Международния документален конкурс:
 

„Оригинална визия и естетически подход, актуални теми и запленяващи истории, разкриващи богатата емоционалност и чувствителност на персонажите и режисьорите, филми, които резонират с българската публика“ – това са критериите, по които тазгодишните селекционери на документалния конкурс Светла Търнин, Светослав Стоянов и Мира Сталева избират дванайсетте заглавия.

На 12 март във Френския институт програмата открива „Земята на просветените“ - еднолично изнесен на гръб от Питър-Ян де Пу, суров, но и приказен разказ за детските паравоенни банди в Афганистан.

В „Жената с кинокамера“ Кирстен Джонсън прави нов опит да обхване многоликия човешки живот деветдесетина години след легендарното заглавие на Дзига Вертов.

Чешкият „Един нормален аутистичен филм“ с реж. Мирослав Янек ни кани да погледнем през очите на пет талантливи деца-аутисти.

„Под слънцето“ е един от двата филма в тазгодишния документален конкурс, които открехват вратата към случващото се в Северна Корея. Руският режисьор Виталий Мански проследява живота на осемгодишната Зин-Ми, която се готви да участва в грандиозните чествания по повод рождения ден на Ким Чен-Ир.

Познатият ни с игралния филм „Срещи на сляпо“ грузински режисьор Леван Когуашвили се връща на СФФ с „Новият живот на Гогита“ – трагикомична любовна история за бивш затворник и неговата приятелка от интернет.

С „Машини“ Рахул Джаин ни въвежда в адовската реалност на индийската текстилна индустрия.

На косъм да се окаже игрален, „Дневници на слепотата“ на Питър Мидълтън и Джеймс Спини разказва за постепенното ослепяването на Джим Хъл и мисловното му усилие да преодолее загубата като я анализира в едноименния си аудио дневник.

Паралелен портрет на две жени, борещи се да оцелеят страха и насилието в Мексико, „Буря“ на Татяна Хуезо не желае да лекува рани.

Свеж и игрив „При отсъствие на родителя“ с реж. Неаса Ни Чианен ни запознава с двама вдъхновяващи учители от пансионатно училище, които са готови да дадат на учениците си много повече, отколкото професията изисква.

Андре Челичев, най-влиятелния винар след края на Сухия режим в Америка е главният герой в „Андре – гласът на виното“ създаден от един от потомците на руския аристократ – Марк Челичев.

Българският претендент в Документалния конкурс, „Пустиняци“ на Цветан Драгнев ни среща с дванайсет обрулени от живота особняци от най-бедния регион на ЕС – Българския Северозапад.

Филмите от Международния документален конкурс може да гледате от 12 март във Френския институт.

6.9 по скалата на Рихтер“

Премиерно за България ще бъде представен „6.9 по скалата на Рихтер“. Това е една вълнуваща продукция на режисьор и сценарист Нае Каранфил. Филмът е колаборация между Румъния, България и Унгария, но главното действие се развива в Букурещ. В „епицентъра“ на събитията е главният герой – Тони, 40 годишен румънец, който постоянно се доказва като добър актьор, изпълняващ сложна роля в мюзикъл. След лек сеизмичен трус в града настава паника, но за Тони, който току-що се е нанесъл със съпругата си Кити, интериорен дизайнер, проблемите тепърва предстоят. Ниската цена, която на жилището, която е привлякла вниманието му, може да се окаже не толкова изгодна за личните му планове. Животът на главния герой е „разклатен“, но не само от земетресението - предстоят обрати както в личния му живот, така и в кариерата. Дали бракът му ще се окаже капан? Как повлиява неочакваното завръщане на баща му Деди след 35 години отсъствие? Отговорите на всички тези въпроси ще принудят Тони да се изправи пред сериозните решения на проблемите в своя живот.
Това е житейска история на артист, който е пречупен от наближаващия край на една неусетно изминала младост. Ежедневието му поднася множество емоционални трусове в условия на едно от най-страшните природни бедствия. Зрителите ще имат възможността да проследят как действа човешкият инстинкт за самосъхранение по време на труден момент.

Премиерата на филма ще се излъчи днес, 10март в кино „Одеон“ от 20:30 часа. За ценителите на фестивала, които не успеят да присъстват на първата прожекция, ще има допълнителна на 14-тимарт от 18:00 часа в „Euro Cinema“.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ:
Главен редактор: Милан Миланов
Заместник главен редактор: Яна Пункина
Автори:  Цветан Цветанов, Яна Пункина, Десислава Томова, Марио Томчев, Александър Янев, Данислава Делчева, Ани Тодорова, Мирослава Кънева, Десислава Пенева
Фотографи: Боряна Пандова, Иван Дончев, Огнян Стефанов, Мариана Жижанова, Виктор Кожухаров, Мария Ангелова, Данислава Делчева, Любо Йончев и екип
Стилов редактор: Милан Миланов
Дизайн и предпечат: Александър Рангелов
Печат: Дедракс 
Издава Арт Фест