За девета поредна година в рамките на София Филм Фест се организира Международен документален конкурс. Стартирал по инициатива на българските режисьори Андрей Паунов и Борис Десподов, целта на документалния конкурс на СФФ е да представи водещи филми, които отразяват тенденциите в развитието на съвременното световно документално кино. Програмата включва 12 филма, повечето от които триумфирали по международните фестивали през последната година. Тазгодишната селекция е дело на Светослав Стоянов, Мира Сталева и Светла Търнин.
Номинираният за най-добър документален филм в Ротердам ‘16 и отличен с Наградата за операторско майсторство на Европейските филмови награди ‘16 „Земята на просветените” е впечатляващо кинопътуване – документално и игрално, из красивия и опустошен от войни Афганистан. „Това е много драматична страна – груба, с горди хора и впечатляващи пейзажи. Исках да използвам природата, да я превърна в още един „персонаж”, след децата и американските войници”, разказва за режисьорския си дебют Питър-Ян де Пу.
Докато американските войници се изтеглят от Афганистан, камерата показва места в тази сурова страна, където млади момчета, членове на банди, контролират търговските пътища, продават експлозиви и използват ръждясали танкове за катерушки. Творбата е копродуцкция на Белгия, Холандия, Ирландия и Германия.
*
„Андре – гласът на виното” на режисьора Марк Челичев е епично пътешествие през живота на един руски емигрант, който завинаги променя света на виното. Марк всъщност разказва историята на своя прачичо - Андре Челичев, роден в руско аристократично семейство, оцелял след жестоко измръзване в степта, преживял ужаса на руската революция и гражданската война и успял да стане известен като един от най-вещите познавачи на виното в Америка. Уникалният филм-портрет със световна премиера на тазгодишния фестивал в Берлин и озвучен с гласа на актьора Рейф Файнс, ще зарадва и софийските ценители на кулинарното кино в нашата гурме-програма – ще се запознаем с човек, който със своята безкомпромисна страст успява да вдъхне живот на американското винопроизводство и да го възроди след сухия режим, да се наложи като истински познавач на вината от Напа Вали. Любовта на Андре към виното и философията му за живота са пример за няколко поколения последователи. „Това е един филм-приказка, която вдъхновява и вълнува истински”, възкликват медиите за „Андре – гласът на виното”.
*
„Дневници за слепотата” на Пийт Мидълтън и Джеймс Спини е уникален филм, вече удостоен с много престижни награди. Сигурно не сте предполагали, че киното може да бъде естествен медиум в проучването на слепотата, но пък киното е памет, която би могла да съхрани разказа на човек, който губи зрението си. Точно такъв е сюжетът, който представя трогателният „Дневници на слепотата” като изпозлва автентични звукозаписи и реконструирани визии, за да представи историята на един мъж, изгубил зрението си през 1980 година. „Дневници на слепотата” има три номинации за БАФТА ‘16 - за най-добър британски филм, най-добър документален филм и най-добър британски дебют.
*
Въздействащ визуален език, докосващи кадри и добре подбрани интервюта бележат режисьорския дебют на Раул Джаин „Машини”, копродукция между Индия, Финландия и Германия. Филмът е интригуващ разказ за неравенството, насилието и огромната пропаст между богатите и бедните. Движейки камерата в коридорите и пространствата на гигантска текстилна фабрика в Гуджарат, Индия, Раул Джаин рисува картина на живота на работниците. Фабриката се превръща в метафора на нечовешкия физически труд в комбинация с тежка мизерия и страдание - среда, от която няма спасение.
*
Сред документалните творби, представени на 21-вия София Филм Фест, участва и „Един нормален аутистичен филм” на чешкия режисьор Мирослав Янек, станал известен с филмите си „Гражданинът Хавел” (2008) и „Изгарянето” (2012). В новата си творба Янек разкрива света на аутизма чрез уникален артистичен подход: зрителите са поставени в особена близост до главните герои - талантливите и креативни млади хора, със завладяващ начин на мислене. Този киноразказ е с награда за най-добър документален филм от Ихлава ‘16, както и с наградата на студентското жури, и наградата на чешката критика за най-добър филм.
*
„Жената с кинокамера” е особено любопитен документален поглед към живота на Кирстен Джонсън – една от най-забележителните жени-оператори в документалното кино, работила по „Citizenfour”, „Happy Valley”, „Fahrenheit 9/11”, „The Oath”, „The Invisible War” и много други документални филми. Джонсън умело трансформира сцени, представени в други филми по различен начин, в уникална история – проследява личния път, посветеността на работата и сложния процес на снимане... В „Жената с кинокамера” откриваме интересен колаж от кадри, цели епизоди и клипове, събрани от различни филми, върху които тя е работила в продължение на години, в различни страни и в различни периоди от живота й. Кирстен Джонсън използва богатия си архив от кадри, преплетени поетично в един въздействащ разказ, който прескача напред и назад във времето, за да представи историята на живота си като оператор. „Жената с кинокамера” е удостоен с наградата за най-добър документален филм от Сан Франциско 2016 година.
*
„Пустиняци” на Цветан Драгнев е българският представител в Документалния конкурс на 21-ия София Филм Фест. Кинотворбата е мозайка с портрети от живота в селата на България, изповед на малките хора за големите и истински неща, които осмислят съществуването ни.
„Един дядо, почти на 100 години, ни разказа за една круша край селото. Казваме му - айде покажи ни я. Качихме се в колата и аз си представях една такава красива круша. Беше есен. Абе направо като от приказките. И по едно време казва - спрете тук. Ето това е. И ние гледаме - наоколо само пущиняк и тръни. А зад тях се подава изсъхнало клонче. И беше абсолютно сигурен, че това е мястото. Какви ли хубави работи трябва да са ти се случвали, че да го помниш това място толкова години. Любовната круша я наричат в селото”, разказва режисьорът Цветан Драгнев. Сценарист на „Пустиняци” е Христо Илиев – Чарли, оператор – Пламен Гелинов, а продуценти са Галина Тонева и Кирил Кирилов.
*
С „Новият живот на Гогита” Леван Когуашвили прави своето завръщане към документалното кино, след като игралният му филм „Срещи на сляпо” беше отличен с множество международни награди. „Новият живот на Гогита” проследява живота на грузинец, изправен пред своя втори шанс да подреди житейската си мозайка след прекарани 14 години в затвора. Той мечтае за собствен дом с добра жена. Намира я в интернет и двамата започват да кроят важни планове, дори без да са се срещали. Филмът е трагикомична приказка за обикновен мъж и обикновена жена, които търсят любовта в свят, който изисква твърде много от тях. „За да се хареса даден филм на публиката, той трябва да бъде разказан просто”, разкрива формулата си за правене на кино Леван Когуашвили.
*
Мексиканското предложение в документалния конкурс е филмът „Буря” на режисьорката Татяна Хуезо. „Буря” е филмов разказ за парализиращата сила на страха: страхът като болест, която пречи на човека да защити живота си и бъдещето на децата си, страхът, който замъглява способностите му да мечтае и да се развива.
Филмът е паралелно пътуване през живота на две жени - Мириам, която неочаквано е арестувана на работното си място и обвинена в съучастие в трафик на хора, без да има доказтелства за това, и Адела, която работи като клоун в пътуващ цирк и не може да забрави своята изчезнала дъщеря. Всяка от тези жени трябва да приеме своя страх и да живее с него – едната с насилието, другата с болката от загубата и самотата... „Буря” е носител на наградата „Ари Амира” от фестивала в Мюнхен ‘16, на наградата „Тим Хетерингтън” от Шефилд ‘16, удостоен е и с приза за най-добър документален от Лима ‘16.
*
В ирландско-испанския филм „При отсъствие на родителя” Неаса Ни Чианен среща зрителя с двама вдъхновяващи учители - Джон и Аманда Лейдън, чиито работа и живот са свързани с единственото пансионно училище в Ирландия. В „Хедфорт”, чиято атмосфера и магичност напомнят училището по вълшебства и магии „Хогуортс”, Джон и Аманда преподават, пленяват и поощряват по удивителен начин своите ученици. Повеждат ги на приказни пътешествия чрез книгите и музиката в сериозния свят на математиката, религията, английския и латинския езици.
*
„Денят на свободата – Лайбах в Северна Корея” е един необикновен документален филм. Норвежкият художник и тетрален режисьор Мортен Травик работи с хъс върху уникалния документален поглед за първия официално разрешен концерт на Лайбах в Пхенян. Известен с провокативните си артистични проекти, в които винаги присъстват важни политически детайли и с които предизвиква трусове в норвежкото общество, Мортен Травик успява да заснеме този единствен по рода си концерт в тоталитарната Севрена Корея. Първоначално Травик получава предложение да бъде режисьор на шоуто в Пхенян, след което заедно със своя латвийски колега режисьор Угис Олте създават филма „Денят на свободата – Лайбах в Северна Корея”. Премиерата на продукцията, реализирана съвместно с Латвия, Норвегия, Северна Корея и Словения, е в края на миналата година, в програмата на международния фестивал за документални филми в Амстердам (IDFA); филмът е показан с голям успех и на кинофестивала в Триест.
*
Северна Корея е във фокуса на още един филм в документалния конкурс през 2017 година. След като години наред руският режисьор Виталий Мански води преговори с правителството, най-накрая получава позволение да направи филм за живота на едно момиче и неговото семейство в годината, когато детето се подготвя за участие в празненствата по случай рождения ден на великия държавен лидер Ким Чен-Ир, честван под името Ден на изгряващата звезда.
Чрез радостта на детето, патриотичните училищни паради, възторженото „Татко казва, че Корея е най-красивата страна на света” и безупречно уловените моменти (даже и когато камерата привидно не работи) „Под слънцето” успява да разобличи пропагандната машина и да покаже фалшивата реалност на тоталитаризма. Филмът е съвместно дело на Чехия, Русия, Германия, Латвия и Северна Корея.
„Исках да направя филм за съвременна Корея, но там няма живот според нашите представи. Има просто изградени образи, мит за реалния живот. Затова направих филм за фалшивата реалност. Винаги ме е вълнувала концепцията за свободата и нейното отсъствие”, коментира работата си Виталий Мански.
„Под слънцето” печели Наградата на журито на кинофестивала в Хонконг ‘16 и Наградата на ФИПРЕССИ в Санкт Петербуг ‘16.